4.11.2021 г., 16:52 ч.  

Сто есени в душата ми да плачат 

  Поезия
2066 13 32
С ръка отмахвам кичур непокорен,
а вятърът отказва да го пусне.
От цветето остана само корен,
от грозда – вино. Зажаднели устни
разтварят се за вик, а не за песен,
а може би не съм съвсем пияна.
И някак слънчев лъч в дома ми тесен,
на пръсти се промъкна. И остана.
Рисува сенки по калкана здрачът,
но аз съм и ината, и съм смела.
Сто есени в душата ми да плачат,
ще нарисувам слънчева неделя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

1 място

Предложения
: ??:??