Хвърли сърцето ми във пепелта
и няма аз в прахта да го изгубя.
Ще запламти по- силно и с мечта
сто пъти в теб отново ще се влюбя.
Душата ми покрий със хладен мрак.
Повярвай ми, в тъга не ще изтлее.
Ще свети в своя блян, за тебе пак,
ще чуеш ти- как откровено пее.
И мислите ми запратù в трънака,
най- гъстият, на розите най- диви.
Ще ме боде, ще драска всяка драка,
но цветове от тях ще набера,
в един букет, уханни и красиви -
и пак на теб с любов ще подаря.
© Асенчо Грудев Всички права запазени