Измина поредна година

на радост, на болка, мечти...
Изплете пак цветна градина
от трепет, от нежност, сълзи...

Изминаха дни на тревоги
от трудни житейски стени.
На погледи ведри и строги,
от тихи и шумни войни.

Преплете ръце календарът,
изписа с емоции дни.
Притихна мелодия стара
и проход вековен роди.

Огърлица време наниза
и с радост погледна света,
а старата вятърна риза
наметна гърба на нощта.

Красивата звездна пътека
погали последната нощ,
стрелките се сляха полека,
изтръгнаха стон в полунощ...