Животът е безкраен автостоп.

Стоя край пътя, пръста вдигнал смело.

Насреща ми - безмилостен въртоп -

Съдбата моя, Божието дело...

Минават непрестанно покрай мен

любови, радости, мечти и драми.

Надеждата е лъскав ситроен,

а Вярата - колело за двама.

Със мерцедеси хукнали вини,

с ферарита - лъскави успехи.

Стоя край пътя тъжен, отстрани -

Дон Кихот със кърпени доспехи.

Сред тоя луд и шеметен потоп

ще взема Росинант да оседлая

и на един абсурден коне-стоп

остатъка Живот ще домечтая.