На пътя стоя сама
в главата ми мисли летят,
въртят се, преплитат се,
безизходни пътища правят.
Наивно спокойствие държи ме,
а в мозъка хаос ме руши.
Не мога от страх да избягам,
опитвам се, но падам, оставам.
Не чувам гласове да подтикват,
няма ръце, които да хвана,
очите ми премрежени в сълзи остават,
на тишината вечен другар съм. ...