10.11.2023 г., 5:42 ч.

Страх 

  Поезия » Друга
299 2 2

            
Аз съм Христос, Аллах или Буда,
Богът еврейски и гроба,
тихата скръб над майката луда
в Църква или Синагога.

Кръвта на Голан съм и Газа,
която се стича към мрака.
Нож от сълзи в мене се вряза,
животът ми в бездната чака.

Аз съм детето във всеки,
вас не приело, света ви:
грозен, обречен вовеки,
с пророци мними, лукави.

Като бучки от лед в ръката,
душите ви дребни аз виждам.
Топи се и капе водата,...
а гасне свещта на лъжата!





© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??