Нощта ме обгръща с плътния воал
и потъвам в безкрайната тъма...
Чувствам сърцето учестено
в гърдите на заешка душа.

Очите напразно се взират,
слухът напрегнат е докрая...
И чувам звук, о, този звук!
Дали втълпявам си? Не зная...

Стоя и притискам коленете,

страхът обзема ме изцяло
и сякаш като на някой луд
става треперещото ми тяло...

Зрението привиква към мрака,
зениците по-трескаво се гонят,
отново долавям шума присъщ
и сълзите на прага са да се отронят...

Да! Аз наистина я виждам!
Там, до загасналата печка,
стои най-страшният кошмар -
голяма, гадна буболечка!

Невъзмутима върви като кралица,
на дома ми сякаш господарка,
черна като всичко лошо -
това е тя - ужасната хлебарка!

Дали да викам, дали да плача,
сили нямам аз до нея да отида,
да замахна, както може само Янка,
да я убия, без да скривам геноцида!

Но не! Стоях си вкочанена
и молех се това да бъде сън...
За пръв път тогава се зарадвах
на алармения телефонен звън!





хахаххах :D Написано е с много чувства! Янка е съквартирантката ми :D