Нощта ме обгръща с плътния воал
и потъвам в безкрайната тъма...
Чувствам сърцето учестено
в гърдите на заешка душа.
Очите напразно се взират,
слухът напрегнат е докрая...
И чувам звук, о, този звук!
Дали втълпявам си? Не зная...
Стоя и притискам коленете,
страхът обзема ме изцяло
и сякаш като на някой луд
става треперещото ми тяло... ...