s7r (Валери Шуманов)
256 444
30.07.2008 г., 11:11 ч.

Страховете ми 

  Поезия
656 0 9
Отгръщах нежно, с мека длан пердето.
Рядичко. Със страх. Веднъж годишно.
Сред заглавия, сюжети и куплети -
сърцето ми избра да тлее скришом.

Какво ли виждах в старите завеси?
Погледът ми топъл стана мрамор.
"Къде си ти, мерзавецо, къде си?" -
кънтеше във ушите писък само.

Тогава ставах барда най-директен -
пердето щом повикаше ме с подлост.
И превръщах се в субекта и обекта
на една непобедима гордост.

А тя крещеше в мен като стихия,
затваряше в очите адски огън,
от който аз не можех да скрия,
нито някак да напиша епилога,
дето, всъщност, сгря ме в дните ледни.
В ръцете забушува сила нова.
Прозореца открехнах - да прогледна,
че този свят е станал безлюбовен.

И пак загръщах с мека длан пердето.
За сетен път. Със радост. "Хора, вижте -
отвън забравени са тъжните поети.
Със обич ме дарете - за да дишам..."

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??