20.11.2008 г., 19:51 ч.

Странен 

  Поезия
725 0 6
Отхвърлен съм. Така ненужен
съм на целия околен свят.
Защо изобщо се събуждам,
като все оставам непознат?
Избраха ме да бъда странен -
да нося множество лица.
Похотлив, макар и моногамен,
подсъдим, макар и без вина.
Милионите си маски слагах,
тих, но в същността свиреп.
Мамех със усмивка блага,
ругах с невинност на дете.
Пък сред другите стоеше ти -
във мойто шоу без билет.
Разперила в безброй сълзи
свойте ангелски криле.
Без свян обикнах те - превзе
моят свят неразгадан.
Но бързо даде да се разбере,
че странният не е желан...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добро особено последните 2-а реда
  • хареса ми,Валю!Продължавай нататък!
  • знаеш колко много оичам поезията ти, нали ? ) прегръщам те!
  • Странните, трябва да си носят кръстовете...
    поздрав!
  • Много малко прочитания
  • !!!
    Много ми хареса!
    Браво, Валери!
Предложения
: ??:??