Eia (Росица Танчева)
436 13844
13.09.2010 г., 10:23 ч.

Странен диалог 

  Поезия » Гражданска
857 0 23

"Опоетизирай,

моля те!

Как искам

 красота да блика

 от твоите три стиха!”

„Нима възможно е,

Учителю?

Каква ти поезия,

Боже?!

Сирени вият,

дебеловрати ни обхождат,

пионката - народ

от страх е затъпял,

ограбен,

измамен,

пребит,

безработен,

пребледнял,

онемял,

готов отново да робува,

да се подмазва,

без да се бунтува.

Дебеловрати,

това ли целяхте?!

Доволни,

вий потривате ръце -

за наркотика

свободно е младежкото сърце

и текат за вас парите,

заедно с на майките сълзите!

Повярвай ми,

Учителю,

терцини да си пиша аз желая

 и чиста красота да блика

от моите три стиха!"

                                                            

                                                                          2002 г.

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стефка, благодаря! През месец ноември ще започна процедурите по издаването и дано всичко да е наред.
  • Аз още чета, но романа "Осьзнаване" - много ми хареса. Дори ми стана...най! Поздрави, Роси! След ноември да го чакаме?
  • Радко, благодаря!
  • Поздравявам те за искреното възмущение, което създава красиви и силни стихове!
  • Борис и Ангел, благодаря за отзивите!
  • Справедлив и болезнен гняв! С тебе съм!
  • Опоетизирането на живота със сигурност го прави ако не по-добър, то поне по-красив!
  • Благодаря за отзива, Ангел!
  • Ще променим това, Роси!
    Трябва!!!
    Поздравявам те за позицията и силния стих!
  • Благодаря за отзива, Боромир!
  • Бравос! Много ми допадна
    Опоетизирай, вика! :))
  • Водолея, Петя, Андрина и Румяна, вярвам в силите на честните и трудолюбиви български хора, въпреки всичко... Такива, като българина Никола Димков, написал "Звезда на съгласието", все още ги има и не съм загубила вярата си, че те мислят и работят, за да променят нещата към по-добро. Най-лошо е страхът, примиренчеството и отчаянието да надвият. Да си пожелаем да устоим своите мечти! Благодаря за отзивите!
  • Роси, нали знаеш, "Там, където огънят падне, там си гори"... И никой не го интересува, докато този огън не му подпали къщата. При нас цялата държава гори, но и това на никой не му прави впечатление. Не знам какво още трябва да се случи, че да ни запука истински като народ?!
  • Държавата ни е мащеха, Роси.
  • Тъжната истина на съвремието...
    Поздрав за въздействието на стиха!
  • Селвер, Плами и Галина, благодаря за отзивите!
  • Поздрав за стиха, Роси!!!
  • Веска, Татяна, Магдалена и Диана, благодаря за отзивите! Диана, като част от българския народ, не мога да гледам отстрани и в този смисъл - не бих могла да се съглася с наложилата се напоследък сентенция, че всеки народ е заслужил своята участ. Стремежът на голяма част от българите е била и ще бъде да променят участта си. Неслучайно в романа си "Осъзнаване", се връщам и към първото Търновско въстание срещу турските поробители и се опитвам да правя съпоставки и да разглеждам задълбочено процесите. Неслучайно в същия роман споменавам и за труда на българина Никола Димков - "Звезда на съгласието".
  • Роси,има една сентенция,че всеки народ е заслужил своята участ.Това е в резултат на философско-исторически поглед на живота.Но в духовен план така си творим като вечни духове, за да бъдат по-велики нашите преживявания в телата.Представи си един равен,гладък,сладък и монотонен живот!То си е баш жива скука!От твоята гледна точка/а за мен тя е много важна/ти си създала едно прекрасно,емоционално и искрено стихотворение,Благодаря ти от сърце и те поздравявам !
  • думите ти като патрони се забиват в душата...
    тъжно и истниско...за жалост..
    много силен стих, Роси.
    сърдечен поздрав.
  • Нищо ново под слънцето на България, до кога ли?! Поздрав за отношението ти към болките народни.
  • Ена, благодаря за обстойния коментар. Допаднаха ми разсъжденията ти:
    "За съжаление нещата стоят точно така... само дето и дебеловратите се оказаха пионки... и загиват един след друг...
    Онези... с многото пари и малкото душа... жал ми е именно за тях, защото "... любов нямаш ли, нищо нямаш..." Така е, Ена.
    Ивон, Илко, Марина и Румяна, благодаря ви за отзивите!
  • !!!
Предложения
: ??:??