31.05.2010 г., 0:48 ч.

Странници 

  Поезия » Друга
754 0 32

Странници

 

 

Странници... крехки мигове-странници

с очи, посивели от дългото взиране...

плачат, оплакват сцени-измамници

в черно-белия край на всемира ни.

 

 

Неподкупният писък на жертвата

паяжина плете и душите заплита.

Ако може някой ръката да спре!

В полумрака  плаче лунната пита.

 

Нито е тъмно. Нито е светло.

Движа се. Губя се и се намирам.

Слагам в олтара на утринта

древната песен и своята лира.

 

Сам докосвам кулата на мечтите.

Съм и не съм! Пауза. Фраза. Акорд.

Пръстите търсят отговор в дните

и разделям с теб мажор, и минор...!

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??