Имах много отдавнашно случване
(ни най-малко не беше планирано).
Госпожата Съдба след проучване
вирус някакъв в мен инжектирала.
Разболях се от болест нечувана -
позитивност под форма на треска.
Специалисти, доценти умуваха...
тъй и лек не откриха до днеска.
И странични ефекти си има,
чувам, виждам единствено в бяло.
А лицето ми - майчице мила...
със усмивки осеяно цялото.
Тази болест е страшно заразна,
хващаш даже след прочит на стих.
Имаш първи симптоми на радост?
Май е късно... и теб заразих.
© Жанет Велкова Всички права запазени