Страшно е,
когато събираш костите
на умрелите си мечти,
за да съградиш
подобие на стих...
Страшно е,
когато искаш
да напишеш стих,
а той остава надълбоко
под леда на твоята безпомощност...
Страшно е,
когато искаш да посветиш
най-красивия си стих
на някого, който може би
те е забравил...
© Николета Всички права запазени
Прекрасен стих!
Поздравления!