Аз няма да ви дам да ме заровите!
Живея не за друго, а да дишам -
напук - от въздуха ви, да ме помните,
и ей така насила ви обичам.
Нарочно, лицемерно, саркастично.
Научихте ме как да бъда клоун.
Усмихнат по неволя, драматичен,
с дълбокият си празничен поклон.
Подреждам на небето всички облаци.
Така, че изведнъж да завали.
Да падне лепкава мъгла като над гробница.
И слънцето, без лъч да го боли.
Проклет съм и в червата, и до смърт.
Във Ада построих си даже къща. 
Изляза ли на светло съм добър. 
Тогава най-претъпкано си връщам. 
Не вярвам аз във Видовия ден, 
на бабините прости деветини. 
Не вярвам на човешкия си ген, 
напред - за още хиляди години. 
Не искам да ми вдигате ръце! 
И пръстите ви грозно да ме сочат. 
Бръкнете за проверка на сърце, 
душа и, всъщност колко са порочни... 
Повтарям - няма жив да ме заровите! 
Аз мога и под дъното да дишам. 
Завърнах се от мъртвите покои - 
да ви се мре, че страшно ви обичам! 

Danny Diester 
(Стихопат.)