За свободата на птиците често мечтаем.

Без грижа ветровете с размах да покорим.

Но нима от истински криле се нуждаем

да умеем,

да можем,

да искаме 

да летим?

Погледнете душата и сърцето - те не знаят

що са това преграда, граница, континент.

Не посмяват пред нас подли роли да играят

до онзи неподходящ,

грешен,

фатален

момент...

... в който ги заключим зад железните врати

на присъствието ни в човешкото тяло.

Как е възможно някой така да си позволи

да наказва

и да кара

да страда 

едно цяло?

Едно съжителство, между чувства и природа,

както в живота, така и в райските предели.

Да. В нас има дявол за нечия изгода.

Но през него

видим ли,

сме го

преодолели.

Заблуждавате се. Не дирете свободата.

Път до нея няма, в залутан някой кът.

Заслушайте се. Прогледнете само за едната,

чистата,

всемогъщата

истина.

Човекът.