18.09.2020 г., 21:05 ч.

Стремления 

  Поезия » Философска
473 0 1

Стремления

 

Преследвах не една мечта

понесла вихрите с охота,

през дни на шум и тишина

разгръщах цялостно живота ...

Копнеех за високи върхове,

за много звездни хоризонти,

да сложа в длан - лъчи, небе,

да ми върви навсякъде по ноти!

Да яздя черен необязден кон,

да полетя с криле на птица,

а вечер до интимният заслон

да съм божествена кралица!

И всичко следва този ход,

защото мислите са живи,

защото знам, че в тоз живот -

дори с мъгли душите са красиви!

 

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво казано. Понякога мъглите са така непрогледни, че е нечовешки трудно да видиш душа, та камо ли красота. Трудно, много трудно.
    Поздравления за поезията!
Предложения
: ??:??