Agata (Агата)
4 23
1.10.2010 г., 19:47 ч.

Струва си 

  Поезия » Друга
974 0 6

 

 

Не знам каква е тръпката на звяра,

дебнещ своята невинна плячка.

Нито тръпката на паяк,

изсмукващ соковете

на мушица заблудена,

оплетена във фини мрежи от лъжи.

Не знам дали е тръпка да си пумпал

около фалоса завихрил своята вселена.

Не познавам тръпката и на платения палач,

когато плàтата си кървава брои.

Не познавам тръпката на алчния крадец,

стиснал в шепата си лъскава монета,

тихо взета от паничката на просяк.

Не ще позная тръпката на Юда,

предал приятел свой на враговете му.

Не знам каква е тръпката на зрител,

ухилен като жълта тиква

на своя цезар във краката,

когато палеца му сочи „смърт”

за жертвата ранена на арената.

Аз знам каква е тръпката

от сливането на телата със любов.

Знам каква е тръпката

живот да раждаш със надежда.

И знам каква е болката, когато

се разбие детето ти във този свят,

пиян от алчност, пошлост и омраза.

Различавам злото.

И си струва, докато дишам,

да се боря с него.

Както мога!

 

 

© Агата Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отчасти съгласна за финала, но, признавам, не бих обърнала внимание, ако някой не го посочи.
    И...ех,че хубаво. А, то злото, вярвам, и без да го викаш идва.. И трябва да се бориш. Да го различиш често не е просто.
  • Всичко си преживяла,мила,но не помниш!Не се бори със злото,просто не го викай!
  • Хареса ми ! Таня е права за финала!
    Поздрав
  • При такава образност защо си чакала толкова дълго да споделиш думите си!? Е, добре дошла и като автор
  • Хареса ми, само краят не ми беше някак намясто, сякаш е прикачен към останалата част от текста.
    Добре дошла и от мен!
  • това да ти е начинът - струва си, разбира се!
    добре дошла!
Предложения
: ??:??