И от белите лястовици да бях,
над улици стрелкащи полет,
бих снишила криловен размах
щом усетя дъждовния повей.
Знам, надежда съм, чакана с жар,
а сега ще опиташ с шлифоване…
Не тъжи, че не си господар,
на сърце разорано от ровене.
© Анна Станоева Всички права запазени