Пречупиха се думите ти
през призмата на истината - истински,
събудени - лъжите ти,
превърнаха се в зверове същински.
Замръзна и сълзата,
що спеше тихо във окото ти,
избяга на съня душата -
мълвяща само шепоти.
А устните ти: тъй останаха -
изправени, като черта и млъкнали,
очите ми припламнали въстанаха,
от чувството за нищото замръкнали!