danda (Даниела)
358 1120
8.01.2012 г., 21:32 ч.

Студен телефонен джаз 

  Поезия » Друга
1222 3 11

Ало? Здравей! Да, да, аз съм, но съм ново момиче
със спластен аркансил уморена тъга по клепачите.
Дали те забравих? Не зная. Сънувам как те обичам...
Януари е топъл. Вали... Не, отдавна не мога да плача.

Не помниш гласа ми? Същият – късен алт саксофон.
Прав си, сега не е топъл като джаз на разсъмване.
Нямам време и е много студено в тази гримьорна...
Жива съм... На сцената стрелят и в прослушката гръмна.

Не, не съм в "чакащи". Но чакам, чакам, чакам Годо...
Викат ме вече... Комедия – руска – за любов и пари...
Не те чувам... Някой ден да се видим? Едва ли. Дано.
И ти си студен. И нелеп. Аз пък съм луда – така не боли.

... Мълча? Аз... нямам какво да ти кажа, все същото.
Закъсня да ми звъннеш и вярвай, нямаше смъсъл...
Чака ме роля. До скоро. До твоето бегло завръщане.
Любовта там е истинска – пред прожектор и прашни кулиси.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??