Студена агония

10.11.2011 г., 20:31 ч.

Поезия » Философска

591 0 5

Студът няма име.
Той е белег в душата.
Като нокти забити
докрай в сетивата.
Не чуваш, не виждаш,
светът те презира.
Думи неказани
в болка умират.
Жадуваш спасение
от мъртвия студ.
Многоликите спомени
мозайка редят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Студена агония

Искате да прочетете повече?

Предложения