Навън тихо заваля.

Бели ледени снежинки

закапаха като сълзи

и навред земята побеля.

.

Под шапката се скрих,

а ръцете в ръкавиците заврях.

И ботушите нахлузих,

за да мога да вървя.

Но сърцето не успях.

Него как да стопля?

В тази тиха самота

и смразяваща душа.

Вярвам в чудесата

и чакам Пролетта.

Тя ще стопли сетивата

със усмивка и доброта.

Скрийте се в Любовта,

Там е най-красиво. 

С нежност топли ни сърцата

 и ни пази от студа.