Стъклени сълзи
чупят с пукот тишината.
Проблясват в мрака
остроръби стъкълца.
Цвят, току разпъпил,
първи лист отронва
и върху парченцата поляга
разкъсаната му снага.
Неразлята
капка алена застива -
роза се оглежда
в собствената си
сълза.
© Ласка Александрова Всички права запазени