23.05.2012 г., 12:57 ч.

Стъкълцето 

  Поезия » Философска
446 0 0

Стъкълцето

Така красив светът изглежда отдалече,
а колко грозно е понякога край нас...
Една романтика, нестихваща и вечна,
не ни оставя цял живот и нас...

Блести във  пясъка, във слънчевото  утро,
почупено стъкло, от нощния  разгул,
гуляли са  навярно разгулените мутри,
или следите са на някой сомнамбул...

Помисляш си, че нещо ценно си намерил,
а щом до него стигнеш - счупено стъкло...
Към него значи алчни  пръсти си разперил -
разочарован си, та то стъкло било?!

Ти цял живот така живял си във измами.
Намериш нещо, но лъжата разбереш.
Понякога това завършва като драма.
Но няма от това живота си да спреш...

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??