21.01.2008 г., 23:56 ч.

Стълба към... мечтите... 

  Поезия » Философска
1033 0 8
 

 

СТЪЛБА КЪМ... МЕЧТИТЕ...

 

Настъпва пак нощта и вън мъглата

ме кара да се чувствам като в плен -

във щипки яки стиснала душата,

изцежда кръв и пот... и дъх студен!

 

Видения и сенки-силуети,

беззвучно се прокрадват във нощта.

желания, оставени невзети,

отмиват се с талазите мъгла...

 

А горе във простора, чувствам, има

безброй звезди, луна и въздух свеж.

Какво да сторя, че във тази зима

да ме облеят с чара си горещ???

 

Ще тръгна аз по стълбата нагоре,

от пориви ще да я изплета,

ще втъкна ярост, страст - с ръцете голи,

издрани - ще катеря връз света...

 

Не ще се спра от бури и гърмежи,

не ще отстъпя и пред пропастта!

Преследвайки все лудите стремежи

аз ще вървя, вървя, вървя, вървя...

 

И нека да ме шиба през лицето

горчивият отровен лъже-сняг!

Със воля и задгърбил битието,

ще качвам тази СТЪЛБА пак и пак...

© Станимир Власакиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??