Прихлупено и сиво, мрачно и студено...
Идва и отива си отново, тя - усмивката...
Раждаме се в полутонове, раждаме се във ръжда...
Угнива младостта ни, избледняват спомени още не изживяни и отива си тя - усмивката...
Пир по време на чума е животът ни, "Пир по време на чума" - видях го някъде в книгите!
И в книга не написана превърна се животът ми, в книга, овехтяла от четене.
Влакът по релсите се влачи, а полето е осеяно с косачи... палачи чакат мойта смърт, но Аз още имам път...
© Миглена Генешка Всички права запазени