voda (Елица Ангелова)
582 14033
17.07.2013 г., 19:22 ч.  

Стъпала 

  Поезия » Друга
801 2 20
Животът трупа болка върху болка -
проверка и за тяло, и за дух.
След всяка радост някаква тревога
напомня, че за малко ще си тук.

И в малкото, което ти се дава,
ти трябва собствен свят да изградиш;
след всяко падане да се изправяш -
да бъдеш по-различен от преди.

Небето е достъпно, ако вярваш,
че там живеят всички богове.
Неверието силите стопява
и в теб събира злите ветрове.

И зрънце вяра стига, за да минеш
през всички болки в земния живот,
през праговете остри на годините,
в безпътицата да намериш брод.
 
И не е важно колко си живял.
Понякога и краят е начало -
ако напред безспирно си вървял.
И всяка болка е била стъпало.*
 
"И считам всяка болка за стъпало", Б. Малинова
 
 
 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много мъдри стихове! Зареди ме с надежда, благодаря ти!
  • През болките - към оцеляване!
    Благодаря на Светла и Иван!
  • Как иначе ще се научим да оцеляваме, ако не сме минали през болката стъпало нагоре...
    Поздрав, Ели!!
  • Да, даже и слизайки по стъпалата болката остава. Поздравления!
  • Благодарности за Ивон и Радка!
  • Пропуснала съм това майсторски написано,мъдро стихотворение!Шапка ти свалям,Ели!
  • Мъдро и хубаво! Хареса ми!
  • Здравей, Роси!
  • Оптимистично и мъдро. Много ми хареса!
  • Благодаря на Веселка, Жанет и Маги за високата оценка!
    Успешна да е новата ви седмица! (
  • изключително силно и въздействащо...
    Браво, Елица..
  • Исках да цитирам нещо, но кое... целият стих е изключително силен!
    Аплодисменти!
  • Поздрави и от мен за мъдростта!
  • Благодаря, Алина!
  • Стъпала...
    Мъдър и истинен стих.
    Поздравления!
  • Благодаря на всички за споделеността.
    На Сашо - за посвещението!
  • Комплименти Ели!
  • Има толкова случаи, разни съдби,
    но узнал е всеки, как го боли.
    Неизбежно е всичко, губим близки дори.
    А сърцето се свива и направо кърви.
    Трябва вяра и сила, време, нали
    и по пътя изправени докрай да вървим.

    И редуват се чувства, радост, сълзи,
    трепка сърцето и от любов ни боли.
    Но е сладко и хубаво, само тъй да горим,
    да потъваш в очите, с които летим,
    както цвете жадува за слънце в зори.
    Нека светят душите и от обич Небето вали.
    --------------------------------------------------
    Хубав, мъдър и докосващ стих,
    за болката, живота и силата на човешкия дух!
    Поздрави, Ели!
  • Хареса ми!
  • Поетично пресъздаден земния ни път-път на съмнения,болка и заслужена радост.Поздрав,Ели!
Предложения
: ??:??