Стъпка по стъпка отивам си. Свиквам.
Малко ми трябва да тръшна вратата.
Вече е късно. (И не, че го искам).
Просто натиснах погрешка бравата.
Може би грешка или шесто чувство.
Малко е късно за тези въпроси!
Не, не сънувам. Отново се случва.
Няма назад, а при теб е залостено.
Здрави резета, подпиращи минало.
Там го оставих, не взех и минута.
Минах през прага. И всичко е сринато.
Нямах и време да се сбогувам. ...