Нощ - морска, лунна пътека.
Вечер след вечер и преди 100 века
Бавно сменили се стари картини,
Още красиви дори след толова години...
Вятърът вдигнал няколко песъчинки,
Крясък от чайка, една-две перушинки...
Стъпки по пясъка, сякаш се виждат...
Ето, вълните към тях пак прииждат.
Малко от спомена вече остана.
Стъпките може би бяха на двама?
Еx, този пясък... Морето е пълно със спомени,
Тъй че не драскайте в пясъка - моля ви...