Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 86
24.02.2018 г., 0:18 ч.

Стъпвам леко... 

  Поезия
717 1 5

"В бели къщи с червени покриви

живеят добрите хора..."

 

Стъпвам леко и вятър ме носи,

пълни косите ми с дъх на пътища.

Вече не мога да съм добра.

От сутринта си отворих душата

за тополов пух и непослушание.

Оставих мислите си рошави,

пуснах думите на свобода.

Вече не тичам подир слънцето –

то самичко наднича в очите ми

и по клепките ме целува.

Неподвластна съм на одумки.

Шарена и непокорна.

Вятърът щедро издуха 

спомените ми горчиви

от уроците на живота.

Кръстопът съм на болка и щастие.

Малко е хлябът насъщен

за душата ми жадна и млада.

Тясна е бялата къща –

целият свят ми е дом.

Ето ме – грешна и бляскава.

Как не умея да съм добра.

© Мима Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??