Ако искам да съм
обичана, твоя,
да ме викаш насън,
да ме търсиш в прибоя,
да съм умна, красива,
едничка за тебе,
да не съм скучно-сива
и не съм непотребна,
вечно млада да бъда,
неприлично богата,
никой да не ме съди,
да живея в палати,
и да бъда известна -
всеки да ме познава,
всичко да ми е лесно
и да ми се отдава...
Суета ли е, хора?
Ей това е въпроса...
С философите споря,
а отговорът му прост е.
Като мълния в сън
блесна в мен мисълта:
"Жива съм, жива съм!"
Останалото е... суета!
© Нина Чилиянска Всички права запазени
"а отговорът му прост е.
Сполетя ме внезапно
като тих благослов:
Не суета необятна,
а просто.....ЛЮБОВ"