Tintiava (Теодора Бориславова)
9 10
16.07.2008 г., 18:48 ч.

Суха храна за зли езици 

  Поезия » Друга
943 0 8

В хранилката на птицата
ока просо задоволява
за месец птичия й глад,
безмерна траектория в очите и
чертае нови светове и тя полита,
дори забравила и как...
Инстинктът за летене закърнява
в комфорта на стеснения живот,
тя, още от яйце ограничавана,
не мисли границите си да разширява.
Две глътки въздух стигат само -
затворени в кафеза и, за да живее,
от повече се пръскат дробовете -
налягането действа смъртоносно
и при издигането се трошат крилете...
но през прозореца се виждат птици,
които могат да летят,
дали пък птицата в кафеза не е птица,
а същество от безподобен вид?
На клетката и е направена вратичка,
оставена е без резе,
лек натиск и свободен избор -
път в откритото небе!

© Теодора Бориславова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??