Сумрачен час
Тъмата припълзя и само зорките очи на буден бухал
все още наблюдават сенките и различават цветовете.
Без дим горят лилавите огньове на кърпикожуха
и сгряват голите и беззащитни клони на дърветата.
В изпръхналите ниви слънчогледите залязват уморени
и питат слънцето - защо във питите им никнат черни зъби
и не пулсира вече сокът във стъблата им – зелени вени,
а сърпът лунен е готов с един замах да ги погуби.
Като прогонен таралеж - в юмруче свива се сърцето -
как сред враждебния и войствен мрак надеждата да разпознае?
И кой друг би могъл на зазоряване да просветли небето, ...