Сутрешна разходка

Във утрото, докато още не препича,
обичам в селото да повървя,
когато Слънчо срамежлив наднича,
преборил мъжки нощната тъма!

Когато Изтокът прекрасно руменее
и загасява малките звезди,
когато славея в градината ми пее
и ятото от вън се суети...

И селските петли припряно ни събуждат...
И злите кучета се инатят...
И утринта наднича като чужда,
Деня очаква, да се разберат...

А в селото след малко лятото се ражда,
и жегата пак ще се появи.
И както винаги Денят ще ни досажда
и Слънцето с лъчи, ще ни мори!

    28.07.2016г.  Драгойново