бялатишина
136 124
5.05.2017 г., 23:16 ч.

Сутрин 

  Поезия » Пейзажна
640 3 10

Аз искам да говоря с всяко клонче 
на неговия пролетен език. 
Да имам като птица дребно клюнче
и капка да съм в белите мъгли. 

 

Но улицата друг човек пресича 
и казва ми "Внимавай, гледай пътя!". 
Потънал е сред дневните си грижи. 
И някак си ми става Много Тъжно. 

 

Защото точно тази хладна сутрин 
земята е превърнала във сцена. 
Мъглата всичко с капчици целува. 
И има сто нюанса на зеленото. 

 

И птици малки, с клюновете дръзки, 
пробиват дупки в утрото сънливо. 
Но хората внимават. Гледат пътя. 
Не знаят вече друго как да видят.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много замислящо, с искреност написано! Браво!
  • Преди да започнем да внимаваме, виждаме всичко. После сме като зомбита, които се движат в съня си и още не са се събудили.
    Всъщност аз наистина смятах да пиша само за утрото, докато не ми изскочи един колоездач и ми развали стихотворението, но после реших да го включа и него. 😀 Така че той е съавтор!
    Благодаря ви, че прочетохте.
  • Всички внимаваме.Но наистина понякога трябва да спрем и да се огледаме,за да видим колко много изпускаме.Добре написано!Браво!
  • Хубаво стихотворение !
  • Да, хората трябва да се оглеждат повече, за да видят колко красота има край тях! Поздрави!
  • Точно така е. А има толкова красота и радост .... Поздравления и от мен!
  • Прелест! Пролет! Зелено! Начало на живот! И... слепи хора! Забравили как да виждат и обичат живота! Браво!
  • Ето че поетите(творците) виждат,чуват и рисуват сто нюанса на зеленото! Чудесна изповед!😍
  • Много ми харесва!
  • Да! Да! Точно така е! Не вдигат поглед от върха на обувките си! Камо ли да погледнат небето... Умирам от яд! Беше цялото окъпано в светло оранжево оня ден! Сияеше сякаш целия свят! Но никой не го видя... Само аз подскачах като козленце от щастие
    Хареса ми много тоя стих! Прибирам си го и те поздравявам!
Предложения
: ??:??