30.03.2013 г., 11:12 ч.

Свечерена 

  Поезия
505 0 3
Аз все си казвам малко, още малко
ми трябва да достигна небосвода,
а той като далеко е, и жалко,
че пръстите ми не докосват свода.
Аз все се лъжа, че ми е потребно
да бъда цяла с нямата си същност.
Това, което вече е захвърлено,
не може да ми бъде къс надеждност.
И все така я карам, все нататък,
и ха, дано, да стигна по-далеко.
Ала едва ли, без зачатък,
ще се развие пътя ми далеко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??