diesto (Данаил Антонов)
1039 617
22.01.2024 г., 8:14 ч.

Свещ за благодарност 

  Поезия » Любовна, Философска
239 3 2

За някакъв нищожен миг,

представата ми - да те няма,

крещи за теб с неистов вик,

от мъка, болка, и от жажда.

Тогава силата ми мъжка,

топѝ се като свещ за помен, 

и много бавно се превръщам, 

във дим погребал своя огън... 

Но знам, че в пепелта се ровил, 

намирах тихата жарава, 

и в черни дни се Богу молих, 

за време - дълго да изгарям. 

Че още ми е твърде рано, 

да бъда трижди звук камбанен, 

и искам да съм твое рамо, 

преди пред  портите Петрови, канен... 

Аз цял живот живея с липси, 

и свикнах да търпя стоически. 

Макар в душа с апокалипсис, 

спасих героя си лирически. 

И той с ръка, гърди кръстоса, 

подвѝл коляно пред олтара, 

а в другата е стиснал восък, 

и ва̀е свещ, че си му дар... 

 

©тихопат.

Данаил Антонов 

21.01.2024

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??