Смокинята расте във двора
и казват,че свещено е дърво,
под нея на беседката просторна
прелиствам книга - за добро и зло.
Над мене вятърът отвява
листата ù, тъгували за есента,
дали доброто ще посява
в душата кълнове от пролетта.
Сърцето бие откровено,
доброто семе ще покълне там,
а пък дървото неизменно
ще приюти света ни, знам.
© Йорданка Пешлова Всички права запазени