Светла доброта
Тихо скрито в ъгъл мрачен,
плаче клетото дете,
с бoздугана си прозрачен,
иска злото то да отведе.
Ала злото тъй не мърда,
пръст протяга, дава тон,
тъмнина и сили мрачни,
обвиват всичко в монотон.
Луцифер е Бога слънце,
на този хаос, катакомб,
Велзевул е рицар първи,
облечен в страх и във погром.
Атакуват те доброто,
искат да го посекат,
искат с чиста съвест,
от земята да го заличат.
А доброто гледа гордо,
знае, че във някой кът,
малкото детенце се е скрило,
и го крие в свойта гръд !
Владимир Вълов 01.11.2014год.
© Владимир Вълов Всички права запазени