Щом заразата е в мен,
мога ли да се опълча
със човешкия си ген
на характера ѝ вълчи?
В мен воюват две среди –
между радост и обида.
И коя ще победи
няма начин да предвидя.
Стискам в дланите си гняв,
ала няма да го пусна.
Залъкът – дори корав,
споделен със друг, е вкусен.
Пия дъжд или роса
и на ложе с ланшна шума
на светулката с гласа
ви нареждам светли думи.
Прозвуча като игра,
но не сте ми безразлични.
Може и да съм добра.
Или просто ви обичам.
© Валентина Йотова Всички права запазени