20.09.2010 г., 12:09 ч.

Светлина 

  Поезия » Любовна
952 0 0
Ти беше светлина...
Зарадва моята душа.
И беше светлина.
Иззад мрака ме изведе и показа ми света.
Ти беше Светлина.
Със усмивка топла сгря сърцето,
с надежда, крадешком, погледнах към небето.
Но загледана към небесата,
не видях тихото измъкване на Светлината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Иванова Всички права запазени

Предложения
  • Дресирах болката и птиците накацаха по остриетата на думите. Моят сън потече в океана на нечии възди...
  • Не заспах... Като смърт ще е дълга нощта. Черни шалове мята над земята студена. Отвисоко се хили кръ...
  • Случайно, или пък по нечий знак, преплете пътищата ни съдбата. Объркана и наскърбена бях от хорска з...

Още произведения »