20.09.2010 г., 12:09 ч.

Светлина 

  Поезия » Любовна
954 0 0
Ти беше светлина...
Зарадва моята душа.
И беше светлина.
Иззад мрака ме изведе и показа ми света.
Ти беше Светлина.
Със усмивка топла сгря сърцето,
с надежда, крадешком, погледнах към небето.
Но загледана към небесата,
не видях тихото измъкване на Светлината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Иванова Всички права запазени

Предложения
  • Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...
  • Как ухае на дюли живота и все още е синьо-зелен, вкус на лято и есенна болка, сладка круша сред двор...
  • Не мога да те пусна и не искам. Не зная как без теб да продължа. Очите си затварям... стискам, стиск...

Още произведения »