Izumrudkata (Катя)
290 3762
17.05.2015 г., 0:00 ч.

Светлина 

  Поезия » Друга
519 0 7

Вска вечер бушуват

мислите в мене...

Вълнуват ме,

завихрят се,

изгарят ме...

А мракът

в моята душа...

окован,

далеч от мен

остава...

Родена в битки

и в битките калена,

душата озарена днес лети...

А светлината бавно

се прокрадва,

стопява ледът

от моето сърце...

За пътят на душата

нямам думи,

дори в стих

в песен,

да ги посветя...

Обвити мислите остават

в седефената красота

на лунен блясък

върху бисер...

И светлото в мен

се ражда,

душата днес

блести от светлина.

И светъл лъч -

надеждата прокарва...

Светлина!

     Сетлина!

          Свтлина!

         

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кръстина,благодаря ти за хубавия коментар!
  • "И светлото в мен
    се ражда,
    душата днес
    блести от светлина.
    И светъл лъч -
    надеждата прокарва...
    Светлина!
    Сетлина!
    Свтлина!"
    --------------------------------------------------------------
    Красива поетична изповед, сътворена талантливо! Съдържа жизнеутвърждаващо, актуално и много оптимистично послание! Оригинални, силни и стилни метафори! Много ми хареса! Поздрави!
  • Ренета,благодаря ти!
  • С Георги! Харесах!
  • Антоан,благодаря ти!
    И аз харесах твоите стихове.
    Поздравления!
  • Георги,благодаря ти за хубавия коментар!
  • Красиво написано! Мракът е само светлина в сянка, но властта му е силна. Светлината, идваща отвътре го разсейва!
Предложения
: ??:??