„На Инти”
Обгорените на тишина простори…
твоя връх на премръзнала душа,
дори сред останките гори
там където крилата ме отнасят…
няма следващо преди.
Есен стичаща се бавно в рани,
дъх на неугасващо небе,
стопли ме в нарязаните длани,
обгърни ме тихо…
с останките сърце.
Не остана ненамерен край,
неразкрита тайна и предел,
под всеки удар на пръстта,
знаеше, че дъно няма,
а само тъмен покров на страха.
Защото сбогом значи гръм,
в тишината буря на сърце,
не отминавай тихо в този свят,
бори се с яростта на хиляди слънца,
остани до края Светлина.
© Сириус Всички права запазени