Мрак забулва светлината,
а тя ослушва се за нея,
лъчите си прибира в джоба,
от настъпващата тъмнина.
Притаено чака преминаващият мрак,
с ръце преплетени и молещи се.
Непрогледното да премине бързо
с топлина отново да я дари.
Часове минават в чакане,
черни си остават миговете,
иска да прокрадне пръсти,
уморени от свойто стискане. ...