СВЕТОТО БРАТСТВО НА ПОЕТИТЕ
Навярно утре няма да съм тук,
ще отлетя във някой свят отвъден,
и всичките поети във Фейсбук
ще ревнат уау, не може и да бъде! –
той беше и от ангел по-лъчист,
ще си наръсят темето със пепел,
додето аз – на празния бял лист,
ще отлетя от топлите ви шепи,
и нека да се чудят – как така? –
без мен ще карат следващите ери,
а аз ще им помахам със ръка,
един – дошъл от Нищото Валерий,
простете, мои братчета по дух? –
лъжлива ми е Вашата молитва.
Щом в думите на Господа си кух,
душата на човека в тях не литва.
В килията на своя тих куплет
ни мира найдох, нито сън – и стряха.
В Светото братство бях един поет,
за който всички братя премълчаха.
© Валери Станков Всички права запазени