6.03.2024 г., 22:10 ч.

Световен шампион по самота 

  Поезия
4.9 / 8
208 2 3

СВЕТОВЕН ШАМПИОН ПО САМОТА

 

Световен шампион по самота –

седя си тихо в Морската градина,

додето кротко книжица чета,

мелтемът свири ми на окарина,

 

или – забравен в Нищото човек,

пустосвам по пресечките на Варна,

а покрай мене – вече втори век,

морето върху плажа се стоварва,

 

и гларусите грачат в смесен хор

печалното си "Nevermore!" във мрака,

невям – един заключеник в затвор,

катанецът да щракне, ще дочакам?

 

Спя – корабокрушенец върху риф,

на сухец под обърнатите лодки –

и всяка сутрин будя се – щастлив,

че хората край мен не са самотни.

 

Простете ми я? – светлата мечта,

щом слънцето наметне златна сърма,

световен шампион по самота! –

поне на стих с Любов да ви прегърна.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Надвесени мои тополи, как шепнете скрито в нощта, във ромон неспирен прибоят на вашите дни отшумя. К...
  • По склоновете стръмни на деня се спускаше безименен скитáлец. Животът му – сурова планина, поглъщаше...
  • Кучешки живот. Седем милиона. Доживотен вот. С клоуни на клона. Куфари с пари. Пътища в разруха. При...

Още произведения »