... светулчице, ожари ме...
В небето ми - измамна пролет.
Чуждата светулка на Кръчмаров.
А моята е черна. Като горест.
Потрепва плахо. И дъха ми пари.
Някъде се губи сред коприва.
Хребет дълго сянката ù чупи.
В клюн надежда. На клъбце се свила.
Падне ли сред пясъци... Изтупва се.
Хуква... Огнедиша сред тревите.
Близва ми сълзата - вярно куче.
Смисъла намери ли те питам? ...