СВЕТУЛКАТА НА БЪЛГАРИЯ
... беше влакът ми нявга прекрасен през полета, гори и селца –
и летяха народните маси, VIP-персони и майки с деца,
във купето вървяха беседи – кой отде – и къде е поел? –
още нямаше толкова медии, Vivасом, Теlеnоr и М-tеl,
дядо някое с кеф ще извади дамаджанката с благо мерло,
и на две-три дечица злояди ще разчупи погача с масло,
ще почерпи и лелката круши, откъде ги купува? – не знам,
и в купето, в което се пуши, ще си пия тютюна – балсам,
накъде си, Родино, поела, кой ти кара последния влак? –
щом светулката твоя в тунела е мираж във нелепия мрак.
© Валери Станков Всички права запазени
Силно въздействащо и правдиво стихотворение, поздравления!