Познати само през нощта,
сутрин спомените трием.
Заедно посрещаме луна,
а от слънцето се крием.
Светулките в букака
вече свързвам с тебе.
Ярко светят у сумрака,
невидими са в светло време.
Совите дори те виждат
много по-често от мене.
Още чакам да ми кажат
кога ще дойдеш денем.
© Алпер Османов Всички права запазени