СВЕТЪТ Е ДЖУНГЛА ЗА ЧОВЕКОЯДЦИ
... отвъд портала с Райския обков невям за мене място Господ пази,
нали си дишам всеки миг с Любов и просто нямам време за омрази,
когато се събуждам посред нощ – и мисля, че денят ми, минал всуе,
за мене бе добър, за други – лош, и надам се Бог всеки стон да чуе,
на гладния две риби да даде – и къшей хляб на просяка пред храма,
и слънцето зад вехтото перде да плисне обич! – в погледа на мама,
и хората край мен да са добри, бих всичко дал да бъдат и щастливи! –
през свят, във който всичко е пари, да мина чист със краткото ми CV.
И аз, нали съм дървен философ, да ви го кажа простичко – и вкратце.
Светът, от нас преминат без Любов, е просто джунгла за човекоядци.
© Валери Станков Всички права запазени